Последни новини
| ПЪРВАТА ПРОПОВЕД НА БУДА |
|
Встъпителен очерк, превод и обяснителни бележки: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
Публикувано в ORIENTALIA. Списание за Изтока, издание на Нов български университет, брой 2/2005 От древността до наши дни всички будисти, независимо от съществуващите понякога помежду им сериозни доктринални различия, приемат единодушно, че Буда е поставил началото на своята наставническа дейност с програмната си проповед за Четирите благородни истини, произнесена непосредствено след неговото Пробуждане в околностите на град Бенарес пред петима подвижници, бивши негови другари по съдба. Най-богати полуисторически-полулегендарни сведения за тази проповед на Буда, с произнасянето на която той “завъртял Колелото на Закона” и поставил началото на първата в историята велика общочовешка духовна традиция, можем да намерим в палийския канон Типитака (“Три сборника”, буквално “Три кошници”) на будистката школа Тхеравада. Легендата разказва, че скоро след смъртта на Учителя на боговете и хората, която настъпила през май 544 г. пр. Хр., сред неговите ученици и последователи възникнали разногласия по различни въпроси. Това наложило да се свика събор, на който да се изясни какво точно е учил Буда. Край град Раджагриха се събрали 500 от неговите най-изтъкнати ученици. Под ръководството на Упали били уточнени правилата за поведение на членовете на будистката община Сангха, а любимият му ученик Ананда запознал присъстващите с всички поучения, които бил чул лично от Буда. Решено било уточнените учения на великия Учител да се изложат в писмен вид. Така възникнал будисткият канон Типитака. В неговите три сборника: Виная-питака (Сборник на разясненията на правилата за поведение), Сутта-питака (Сборник на поученията) и Абхидхамма-питака (Сборник на обяснението на учението) били включени най-различни по жанр произведения – от изящни двустишия до пространни теоретични трактати, – написани от различни ученици на Буда. Ако Първият будистки събор се е състоял, както вече отбелязахме, малко след смъртта на Буда, то Вторият се свиква 100 години по-късно. Сведенията за тези събори носят почти изцяло легендарен характер и се оспорват от историците. Третият велик събор е свикан през III в. пр. Хр. в Паталипутра от императора на Индия Ашока. Сведенията и за този Събор са твърде едностранчиви и спорни от историческа гледна точка. Четвъртият велик събор, който се провежда в 29 г. пр. Хр. на остров Шри Ланка определено няма общобудистки характер – на него присъстват единствено представители на школата тхеравада. Няма такъв характер и свиканият в края на I век в Кашмир от император Канишка нов Четвърти велик събор – във всеки случай последователите на тхеравада от Шри Ланка, Бирма, Тайланд, Лаос и Камбоджа и досега не го признават за такъв. През 1871 г. царят на Бирма Миндон свиква в заплашената си от английска окупация страна нов, Пети велик събор. Основната задача на този, по същество чисто тхеравадински събор, е да освети уникалната сбирка от 729 мраморни плочи, на които, по заповед на царя, за следващите поколения е изгравиран целият текст на Типитака. Що се отнася до проведения отново в Бирма Шести велик събор, продължил от май 1954 г. до май 1956 г., то той представлява безспорно едно от най-забележителните достижения в хилядолетната история на будизма. В неговата работа взима дейноучастие не само последователите на тхеравада, които в случая се явяват домакини, но и много техни събратя - махаянисти от Тибет, Китай, Корея, Виетнам и Япония. Шестият събор обявява извършеното от авторитетното Общество за палийски текстове (Pali Text Society) транслитериране на текста на канона Типитака на основата на латинска азбука за равноценно с всички досегашни негови транслитерации, основани на различни южноазиатски писмени традиции. С това свое решение участниците в Шестия събор отбелязват по достоен за паметта на техния велик Първоучител начин 2500-годишния юбилей на будистката духовна традиция и нейното навлизане в съвършено нов, динамичен и глобален етап на разпространение и развитие. Понастоящем се смята, че по времето на император Ашока (III в. пр. Хр.) ядрото на Типитака несъмнено е било вече на лице. Своя сегашен вид обаче Канонът придобива доста по-късно: през 80 г. пр. Хр. на остров Шри Ланка той бива записан в окончателен вид на езика пали. Обемът му е впечатляващ – заедно с по-късните коментари към него, Канонът обхваща около 25 хиляди печатни страници, т.е. приблизително 20 пъти повече от обема на Библията и Корана. Наистина, ако се отстранят многобройните буквални повторения на цели пасажи, включени в текста, най-вече с цел по-лесното му наизустяване, обемът на Канона рязко ще спадне, но той и тогава ще продължи да ни респектира с внушителните си размери. Древните индуси, подобно на много други древни народи, имали своите свети писания, наречени Веди. Те били написани на ведически санскрит, език смятан от жреческото съсловие на древна Индия за свещен. По времето на Буда този език вече отдавна бил станал архаичен и мъртъв; употребявали го само жреците (брамините). Те смятали, че религиозният живот е единствено от тяхна компетенция, и че всяко ново духовно послание задължително трябвало да бъде изложено на недостъпния за обикновените хора свещен език на Ведите. Буда, който произхождал от съсловието на кшатриите – военната аристокрация на древна Индия, решил обаче да скъса категорично с тази несъвместима с благородния дух на неговото универсално учение кастова религиозна традиция. Той се обърнал към своите ученици и последователи със следния ясен недвусмислен призив: “Не бива да преправяте думите ми на езика на Ведите. Да се прави така е грешно. Всеки един от вас трябва да разпространява словото на Буда на своя собствен език.” Тъй като във всички свои проповеди Буда е апелирал преди всичко към разума на своите слушатели, той не се е нуждаел от някакъв специален “свещен” език. Това, което е вярно на пали или на санскрит ще си остане също толкова вярно на китайски, японски, тибетски, английски или български. Словото на Буда, стига да е точно и добре преведено, звучи на съвременните европейски езици не по-малко живо, ясно и впечатляващо, отколкото е звучало някога за първи път. - - - Пристъпих към превода на първата проповед на Буда, прочутата Дхамма-чакка-паваттана-сутта (“Поучение за завъртването на Колелото на Закона”), с ясното съзнание, че съм длъжен да предоставя на читателя един, макар и точен по смисъл, но все пак чисто български по звучене превод на словото на Буда, т.е. превод, напълно свободен от неговорещите нищо на обикновения читател палийски и санскритскитермини. Тези читатели, които се интересуват специално от тях, ще ги намерят подробно изяснени в обяснителните бележки и в Приложението. Дхамма-чакка-паваттана-сутта (известна още като Бенареската проповед на Буда) е безусловно най-превежданият на всички европейски езици будистки каноничен текст. За съжаление обаче по-голямата част от тези преводи са само частични и пренебрегват значителна част от нейното съдържание. Такъв е случаят и с превода на този текст в издадената у нас от EURASIA ACADEMIC PUBLISHERS през 1995 г. в превод от немски “Антология на будистката философия” на Ерих Фраувалнер. Колкото и да е странно, не ми е известно тази основополагаща будистка Сутра да е била превеждана (и публикувана) изцяло на български до този момент. Днес нейният палийски оригинал – както впрочем и целият будистки канон Типитака – е общодостъпен благодарение на Интернет. Но основната трудност при превода на този текст не е езиков, а преди всичко смислов. Наложи ми се в продължение на много години да работя върху проникването в смисъла на последната част на текста, която най-често се изпуска или не се удостоява с коментар. Оказа се, че тя не е съзвучна със сухата и твърде постна догматика на будизма тхеравада и на съвременния западен рационален “философски” прочит на учението на Буда, но за сметка на това е твърде съзвучна с махаянисткия езотеризъм и с други велики езотерични учения. Постарах се преди всичко да запазя духа на този древен будистки текст. Исках да предам на съвременния български читател неговата атмосфера на безметежен покой и мъдра доброжелателност към всичко съществуващо, която така рязко контрастира с нашия напрегнат, вечно забързан, изпълнен с все нови и нови проблеми, конфликти и драми съвременен начин на живот. Затова и не съм заместил с многоточия, както обикновено се прави в подобни случаи, многобройните повторения в текста. За по-голяма яснота и прегледност, преди всяка негова смислово обособена част съм поставил подходящо подзаглавие – нещо, което се прави твърде често при превода на палийски текстове на английски език.Според традицията, малко преди да стане Буда (букв. “пробуден”), принц Сидхарта Гoтама, когото по това време наричали Шакямуни, т.е. “безмълвникът (муни) от племето Шакя”, станал водач на малка група подвижници, която практикувала краен и опасен за живота аскетизъм. Когато осъзнал обаче, че тази крайност, подобна на всяка друга крайност, е вредна и безсмислена, Шакямуни прекратил своето самоизтезаване чрез продължителен глад и обявил, че занапред ще следва един по-умерен начин на живот. Разочаровани от него, петимата му другари-аскети – Конданна, Бхаддия, Ваппа, Маханама и Ассаджи3 - го напуснали и избрали за свой водач Конданна. Когато Шакямуни станал Буда и с това достигнал целта на духовните си търсения, той решил да се отблагодари на своите някогашни учители и другари и да сподели най-напред с тях единственото нещо, с което се бил сдобил – драгоценното познание за тайната на безкрайния принудителен кръговрат на раждане и смърт (сансара), за пътя, който води към окончателното освобождаване от неговите вериги и към вечния блажен покой нирванаV. Оказало се обаче, че двамата му бивши наставници Алара Калама и Уддака вече не са между живите и Буда се отправил към доскорошните си другари – петимата аскети.Когато наближил мястото, където седели, те си казали: “Ето братя, приближава подвижникът Готама, който изостави своята аскетична практика на съзерцание, за да живее в доволство. Няма да станем да го приветстваме, няма да му поемаме дрехата и чашата за подаяние; единствено ще му направим място, ако иска, нека седне.” Но щом Всеблагия дошъл до тях, и петимата, въпреки уговорката си, станали и го посрещнали както подобава – един му поел дрехата и чашата за подаяния, друг му предложил да седне, трети му донесъл вода и кърпа, за да си измие краката. Но когато аскетите, както обикновено, се обърнали към Буда по име и го нарекли “брат”, той с благ, но сериозен глас им казал: “Не бива да се обръщате към Постигналия по име, не бива да го наричате “брат”. Постигналият е Съвършен6, неговото Пробуждане е върховно и пълно. Разберете, о подвижници, аз постигнах Не-смъртното, станах способен да наставлявам и поучавам. Ако следвате моите наставления, вие твърде скоро, още в този живот, ще узнаете от собствен опит, ще видите със собствените си очи, ще постигнете със собствени усилия тази върховна цел на благочестивия живот, заради която млади брамини напускат дома си и стават отшелници.” Петимата аскети били много впечатлени от чутото, но все пак не могли да повярват, че е възможно подвижник изоставил своята аскетична практика на съзерцание, за да живее в доволство, да достигне до такова върховно озарение. Но Всеблагия разсеял техните съмнения със следните думи: “Аз нито живея в доволство, нито пък съм изоставил своята практика на съзерцание. Повярвайте ми, аз постигнах върховната цел, заради която младите брамини напускат дома си и стават отшелници. А който постигне тази цел, става напълно Пробуден, става Съвършен.” И добавил: “Забелязахте ли, о подвижници, че до сега никога не съм говорил с вас по този начин?” Петимата аскети потвърдили, че това наистина е така. “Аз говоря с вас по този начин – казал Буда – защото съм Постигнал, защото съм Съвършен, защото моето Пробуждане е върховно и пълно.” Едва сега аскетите повярвали окончателно на своя бивш другар. Техните сърца и умове се разтворили за неговите думи и те с надежда зачакали той да им разкаже как е достигнал до тази, преследвана до сега и от самите тях, велика цел. А също, да им обясни как и те на свой ред да стигнат до нея. В отговор на техните очаквания, Буда произнесъл своята първа проповед и с това “завъртял Колелото на Закона”, поставяйки началото на тази голяма и могъща духовна традиция, която днес наричаме будизъм. ПОУЧЕНИЕ ЗА ЗАВЪРТВАНЕТО НА КОЛЕЛОТО НА ЗАКОНА Така съм го чул. Някога Всеблагия бил отседнал край град Бенарес в еленовия парк Исипатана. Там той се обърнал към групата на петимата подвижници със следните думи: Двете крайности “Има две крайности, о подвижници, които оттеглилият се от света трябва да избягва. Кои са тези две крайности? Първата е отдаването на чувствени наслади; това е низше, примитивно, светско, недостойно, безполезно. Втората е отдаването на самоизмъчване; това е мъчително, недостойно и също безполезно. Средният път Избягвайки тези две крайности, Постигналия откри Среден път, който дава прозрение, дава познание, води към умиротвореност, към висше знание, към пробуждане, към вечен блажен покой. А какъв е, о подвижници, този открит от постигналия Среден път който дава прозрение, дава познание, води към умиротвореност, към висше знание, към пробуждане, към вечен блажен покой? Това е благородният Осмичен път, а именно: съвършено разбиране, съвършена мисъл, съвършено слово, съвършено поведение, съвършен начин на живот, съвършено старание, съвършено внимание, съвършена самовглъбеност. Такъв е, о подвижници, този открит от Постигналия Среден път, който дава прозрение, дава познание, води към умиротвореност, към висше знание, към пробуждане, към вечен блажен покой. Четирите благородни истини А ето, о подвижници, благородната Истина за мъчителността: раждането е мъчително, стареенето е мъчително, боледуването е мъчително, умирането е мъчително, 10 тъгата, скръбта, болката, унинието и отчаянието са мъчителни, съединяването с неприятното е мъчително, откъсването от приятното е мъчително, неполучаването на жадуваното е мъчително; накратко, всички форми на привързаност към съществуването са мъчителни. А ето, о подвижници, благородната Истина за възникването на мъчителността: поражда я жаждата, която разпалвана от наслаждения и страсти, води към все нови и нови раждания в търсене на задоволяване ту тук, ту там, а именно: жаждата за чувствени наслади, жаждата за живот, жаждата за прекратяване на живота. А ето, о подвижници, благородната Истина за прекратяването на мъчителността, което настъпва: с пълното унищожаване на тази жажда, с нейното изоставяне и отхвърляне, с освобождаването и откъсването от нея. А ето, о подвижници, благородната Истина за Пътя, който води към прекратяване на мъчителността. Това е благородният Осмичен път, а именно: съвършено разбиране, съвършена мисъл, съвършено слово, съвършено поведение, съвършен начин на живот, съвършено старание, съвършено внимание, съвършена самовглъбеност. Трите степени на познание за Четирите благородни истини /1/ “Това е благородната Истина за мъчителността” – докато съзерцавах незнайни досега неща, о подвижници, в мен възникна такова прозрение, такова познание, такава мъдрост, такова знание, такова озарение. /2/ “Тази благородна Истина за мъчителността трябва да бъде усвоена изцяло” – докато съзерцавах незнайни досега неща, о подвижници, в мен възникна такова прозрение, такова познание, такава мъдрост, такова знание, такова озарение. /3/ “Тази благородна Истина за мъчителността е усвоена изцяло” – докато съзерцавах незнайни досега неща, о подвижници, в мен възникна такова прозрение, такова познание, такава мъдрост, такова знание, такова озарение. /4/ “Това е благородната Истина за възникването на мъчителността” – докато съзерцавах незнайни досега неща, о подвижници, в мен възникна такова прозрение, такова познание, такава мъдрост, такова знание, такова озарение. /5/ “Тази благородна Истина за възникването на мъчителността трябва да бъде усвоена изцяло” – докато съзерцавах незнайни досега неща, о подвижници, в мен 11 възникна такова прозрение, такова познание, такава мъдрост, такова знание, такова озарение. /6/ “Тази благородна Истина за възникването на мъчителността е усвоена изцяло” – докато съзерцавах незнайни досега неща, о подвижници, в мен възникна такова прозрение, такова познание, такава мъдрост, такова знание, такова озарение. /7/ “Това е благородната Истина за прекратяването на мъчителността” – докато съзерцавах незнайни досега неща, о подвижници, в мен възникна такова прозрение, такова познание, такава мъдрост, такова знание, такова озарение. /8/ “Тази благородна Истина за прекратяването на мъчителността трябва да бъде усвоена изцяло” – докато съзерцавах незнайни досега неща, о подвижници, в мен възникна такова прозрение, такова познание, такава мъдрост, такова знание, такова озарение. /9/ “Тази благородна Истина за прекратяването на мъчителността е усвоена изцяло” – докато съзерцавах незнайни досега неща, о подвижници, в мен възникна такова прозрение, такова познание, такава мъдрост, такова знание, такова озарение. /10/ “Това е благородната Истина за пътя, който води към прекратяване на мъчителността” – докато съзерцавах незнайни досега неща, о подвижници, в мен възникна такова прозрение, такова познание, такава мъдрост, такова знание, такова озарение. /11/ “Тази благородна Истина за пътя, който води към прекратяване на мъчителността трябва да бъде усвоена изцяло” – докато съзерцавах незнайни досега неща, о подвижници, в мен възникна такова прозрение, такова познание, такава мъдрост, такова знание, такова озарение. /12/ “Тази благородна Истина за пътя, който води към прекратяване на мъчителността е усвоена изцяло” – докато съзерцавах незнайни досега неща, о подвижници, в мен възникна такова прозрение, такова познание, такава мъдрост, такова знание, такова озарение. Върховното пробуждане И докато не усвоих изцяло, о подвижници, това тристепенно дванайсетчленно безупречно знание за Четирите благородни истини, аз не достигнах до това пълно Пробуждане, което, о подвижници, е най-висше в тази изпълнена с богове и демони Вселена, в този свят на отшелници и жреци, богове и хора. Но щом като усвоих изцяло, о подвижници, това тристепенно дванайсетчленно безупречно знание за Четирите благородни истини, аз достигнах до това пълно Пробуждане, което, о подвижници, е най-висше в тази изпълнена с богове и демони Вселена, в този свят на отшелници и жреци, богове и хора. И тогава в мен възникна съвършено прозрение и познание: непоклатимо е освобождението на моя ум, последно е това мое раждане, не ще се раждам занапред отново.” 12 Личният характер на висшето познание Така казал Всеблагия. Петимата подвижници с удовлетворение и радост посрещнали думите му. Но преди още те да отзвучат напълно, в почитаемия Конданна се разкрило девственочистото и неосквернимо око на висшето познание и той прозрял: “Всичко, което възниква, е съставно и обречено на разпад.” Всепобеждаващата сила на Закона Така било завъртяно от Всеблагия Колелото на Закона. И възкликнали тогава обитаващите земята божества: “Завъртяно е вече от Всеблагия – край град Бенарес, в еленовия парк Исипатана – Колелото на Закона и никой в цялата Вселена – отшелник или жрец, бог или демон, върховно божество или друго същество – няма сила да спре неговия ход.” Като чули това, възкликнали на свой ред и обитателите на първото небе – онова на Четиримата богове-пазители: “Завъртяно е вече от Всеблагия – край град Бенарес, в еленовия парк Исипатана – Колелото на Закона и никой в цялата Вселена – отшелник или жрец, бог или демон, върховно божество или друго същество – няма сила да спре неговия ход.” Като чули това, възкликнали на свой ред и обитателите на второто небе – онова на Трийсет и тримата богове-господари: “Завъртяно е вече от Всеблагия – край град Бенарес, в еленовия парк Исипатана – Колелото на Закона и никой в цялата Вселена – отшелник или жрец, бог или демон, върховно божество или друго същество – няма сила да спре неговия ход.” Като чули това, възкликнали на свой ред обитателите на третото небе – онова на Непознаващите страдания богове: “Завъртяно е вече от Всеблагия – край град Бенарес, в еленовия парк Исипатана – Колелото на Закона и никой в цялата Вселена – отшелник или жрец, бог или демон, върховно божество или друго същество – няма сила да спре неговия ход.” Като чули това, възкликнали на свой ред обитателите на четвъртото небе – онова на Пребиваващите в доволство богове: “Завъртяно е вече от Всеблагия – край град Бенарес, в еленовия парк Исипатана – Колелото на Закона и никой в цялата Вселена – отшелник или жрец, бог или демон, върховно божество или друго същество – няма сила да спре неговия ход.” Като чули това, възкликнали на свой ред обитателите на петото небе – онова на Наслаждаващите се на собствените си творения богове: “Завъртяно е вече от Всеблагия – край град Бенарес, в еленовия парк Исипатана – Колелото на Закона и никой в цялата Вселена – отшелник или жрец, бог или демон, върховно божество или друго същество – няма сила да спре неговия ход.” Като чули това, възкликнали на свой ред обитателите на шестото небе – онова на Наслаждаващите се на чуждите творения богове: 13 “Завъртяно е вече от Всеблагия – край град Бенарес, в еленовия парк Исипатана – Колелото на Закона и никой в цялата Вселена – отшелник или жрец, бог или демон, върховно божество или друго същество – няма сила да спре неговия ход.” Като чули това, възкликнали на свой ред обитателите на висшите небеса – небесата на върховния бог Брахма: “Завъртяно е вече от Всеблагия – край град Бенарес, в еленовия парк Исипатана – Колелото на Закона и никой в цялата Вселена – отшелник или жрец, бог или демон, върховно божество или друго същество – няма сила да спре неговия ход.” И в същия час, и в същата минута, в същия миг, в който този възглас прозвучал в небесата на върховния бог Брахма, всички десет хиляди световни системи, образуващи Вселената се разтърсили, разклатили, разлюлели и в нея изгряла всепроникваща Светлина, чието сияние превъзхождало многократно бляскавото величие на боговете. Тогава Всеблагия възкликнал: “Ти прозря, Конданна! Ти прозря!” От този ден започнали да наричат почитаемия Конданна – Конданна Прозрелия. |
Анкети
Приятели
His Holiness the 14th Dalai Lama of Tibet, Tenzin Gyatso
Международен Институт За Висши Тибетски Изследвания
International Institute Of Higher Tibettan Studies
за успешно оптимизиране на бизнеса
Мрежа за Планетарно изкуство (PAN-Bulgaria)