Последни новини
Денят Дхарма - Асалха Пунджа |
Честит празник на всички търсещи Просветление!
Денят Дхарма, известен още като Асалха Пуджа, се отбелязва в деня на пълнолунието на 8-ия лунен месец (юли) и се празнува от будистите по цял свят. През 2008 г. датата му бе на 18 юли (петък). През 2009 г. денят Дхарма е на 7 юли (вторник). През 2010 г. денят Дхарма е отново на 18 юли (неделя). През 2011 г. датата е 15 юли (петък). През 2012 г. датата е 3 юли (вторник).
Празникът олицетворява неизменното движение на Дхарма и отбелязва годишнина от деня, в който Буда произнася в Парка на елените в Бенарес Първата си реч за “Колелото на истината” /или “Завъртане на колелото на истината”/ пред своите първи пет ученици, след като е постигнал просветление. В “Колелото на истината” Буда разкрива петте истини за: 1. страданието; 2. причината за страданието; 3. края на страданието 4. и пътя, по който той да бъде постигнат. След като чул речта на учителя си първи Конданна постигнал просветление, а малко по-късно и останалите четирима ученици на Буда - Ваппа, Бхадия, Маханам и Асиджи. Оттогава този специален ден се превръща в един от най-важните празници в будисткия календар, тъй като се смята, че на този ден са положени основите на будизма и Голямото начало на Пътя към просветлението. В Деня Дхарма будистите по цял свят посещават храмовете си и практикуват Дхарма. Те също така дават малки дарения на монасите и слушат проповедите, които им напомнят за Голямото начало. В края на вечерта будистите присъстват на церемонията виен тиен - обикалят храма, носейки в ръцете си запалени ароматни пръчици и свещи, заедно с монасите, произнасящи проповеди. Денят Дхарма е свещен за будистите и защото неговата цел е да пречистят съзнанието и духа си, въстановявайки вътрешното си равновесие. За будиститите Денят Дхарма е ден за вътрешно уединение и бягство от външния свят, от света на материалното и илюзиите... В този ден монасите се оттеглят в храмовете за времето на будистките пости, откъдето ще излязат през октомври, в края на даждовния сезон за празника Ок Пханса (краят на поста). ДХАРМА Дхарма е многогласен религиозно-философски термин, който се използва в източните религии - индуизъм, будизъм, джайнизъм и сикхизъм. Понятието е сравнимо с пътя (Дао) в даоизма и най-простото значение е на универсален закон за живота, правило, според което животът трябва да бъде изживян. Някои разклонения на индуизма тълкуват Дхарма като чистата истина. Символът му е колелото (Дхармачакра), което е изобразено върху националното знаме на Индия. В Будизма Дхарма е санскритско понятие (на пали дхамма, кит. фа, яп. хо), което произлиза от корен dhr със значение "поддържам", и носи това значение и в различните си приложения. Основното значение на Дхарма тук е учение, закон, висша истина, представена най-напред в учението на Сидхарта Гаутама Буда. Сутрата, в която е записано учението за четирите благородни истини, е с название "Сутра за задвижване на колелото на учението (Дхармачакра-правартана сутра)". Великото просветление Една сутрин, седнал под една индийска смокиня, Гаутама приел като милостиня паничка ориз с мляко, и това било последното ядене преди просветлението му. Вечерта седнал под едно смокиново дърво и решил да не стане, додето не достигне просветление. В този момент започнали битките му с Мара, демон на злото и прелъстител. Оръжието му в тази битка били десетте парамита (велики добродетели), усъвършенствани от него в безбройните му предишни му прераждания като бодисатва (бъдещ буда): милосърдие, нравственост, отречение, мъдрост, упоритост, търпение, истина, решителност, любов, безстрастие. След като го победил, той останал под дървото в дълбока медитация. Тогава достигнал знание за предишните си съществувания, а след това знание за смъртта и прераждането на съществата, знание за страданията и накрая осъзнал Четирите благородни истини. След месец Буда получил знак, че трябва да обясни на света истината, която осъзнал. Неговите първи учители били вече умрели, и той отишъл при петимата аскети. На тях той изнесъл първата си проповед, известна като "Задвижване колелото на истината", в която заявил, че онзи, който е напуснал дома си в търсене на истината, трябва да избягва крайностите на удоволствията и самоотричането. Татхагата (онзи, който е достигнал, т.е. Буда), е открил средния път, който води до знание, спокойствие, пробуждане, нирвана. Това е Благородният осемкратен път. Буда приел аскетите за монаси (бхикху) и с тях основал първата будистка община - сангха. След няколко дни той им изнесъл втората проповед - Анатталакхана сутта, доктрината за не-душата, и петте бхикку станали архати (съвършени). Скоро след това Буда просветил и първите си ученици-миряни - първите, потърсили убежище в т.н. "Троен бисер" - т.е. Буда, учението (дхама) и сангхата. По молба на баща си той отишъл в Капилавасту и го посветил в учението, както и леля си, съпругата си, много от рода на шакиите и сина си. След известно колебание, поради силно настояване на леля си и съпругата си, Буда основал и ордена на монахините.Ревниви спрямо успеха на Буда, от други секти много пъти се опитали да го убият; един от най-настоятелните в това отношение бил Девадата - братовчед на Буда.
Според легендите Буда бил изключително красив мъж и великолепен учител. Той можел да върши чудеса, но не насърчавал това. Когато веднъж един цар го повикал да направи чудеса, Буда отвърнал: "Аз не казвам на моите ученици: идете и вършете чудеса, за да смущавате брамините. Аз им казвам: живейте така, о святи, че вашите добри дела да бъдат скрити, а хората да виждат само слабостите ви". Честит празник на всички просветени и търсещи просветление и истинност! БУДИСТКА ОБЩНОСТ В БЪЛГАРИЯ www.buddhistbg.org |
Анкети
Приятели
His Holiness the 14th Dalai Lama of Tibet, Tenzin Gyatso
Международен Институт За Висши Тибетски Изследвания
International Institute Of Higher Tibettan Studies
за успешно оптимизиране на бизнеса
Мрежа за Планетарно изкуство (PAN-Bulgaria)