LIVING LIKE TREES...

ЖИВЕЕЙКИ КАТО ДЪРВЕТАТА: ХИНДУИСТКИ И БУДИСТКИ ИДЕАЛ НА СПОДЕЛЯНЕ

Филдинг Хол, британски чиновник от ХІХ в. в Бирма, веднъж поискал сметката в къщата, която взел за селски ресторант, и открил, че той бил нахранен като гост в частен дом. Още по-малко той знаел, че “простите” хорица само практикували едно от будистките фундаментални етически правила – жеста на безусловното даване. Всъщност, първоначалната дейност, която будистът се учи да развива е неегоистично безкористно отдаване, и тя изгражда основата за следващо морално и духовно развитие.  Ако ключът към всяка религия се съдържа в нейните истории и предания, будистката религия, изобилстваща от такива разкази и описания, дава предостатъчни доказателства за високата почит оттдавана на този личен елемент.

Дана или Великодушие (Милосърдие) е насърчавано като съществено, от първостепенно значение отношение, което е най-добрия път за уравновесяване на човешката склонност към индивидуална егоцентричност и привързаност. То също се смята за основна форма на себеотрицание, общодостъпно за всеки – за светския човек и монаха. Така казва древния будистки канон:

“Като съд с вода, който когато е преобърнат изпразва цялото си съдържание и никога не го получава обратно, така всеки би могъл да раздава без значение от пари, слава, потомство, или дори своето собствено тяло на този, който се обърне към нас със списък от желания.”  (Въведение към Джатака).

Открай докрай в разказите на Джатака, първата повеля във всяка изложена история е да дадеш дарение на бедния, храна на госта и подкрепа и чест на светците. В Хиндуизма също даряването на храна е считано за изключително добродетелно защото:

“Животът е подддържан от храна и храната е живот, така да даваш храна на другите е като да им даваш живот.”  (Махабхарата:13.63.26)

Гостоприемството трябва да бъде всеобхващащо, и гостът, който той или тя да бъде, трябва да бъде посрещнат с отворени ръце:

“Дори ако най-нисшият от обществото пристигне като гост, домакинът трябва да го посрещне.” (Махабхарата:14.92).

Във вечния, извън времето текст Бхагавата Пурана като поучителен случай е разказано как Кришна, играейки и свирейки с неговите изгладнели приятели, бил попитан така от тях:

“О, Кришна, както ти унищожи много мъчещи ни демони, така и спаси ни от тези окови на глада.”

Кришна винаги изпълняващ желанията на неговите последователи, отговорил:

“Вървете до близката къща където учените Брамини изпълняват велик ритуал за достигане на небесата.  Кажете им, че сте били изпратени от мен  и поискайте те да ви дадат малко сготвен ориз.”

Изпълнявайки инструкциите, младежите отишли до отшелническата хижа, пропълзели пред свещениците брамини и помолили:

“Многоуважаеми светци, ние сме служители на Бог Кришна, който свири наблизо.  Той сега е гладен и ни помоли да поискаме храна от вас – истинските познавачи на Дхарма.”

Пренебрежително заети в мрежата на ритуали и действия от всекидневния живот, все още пустословни в мъдростта си, Брамините, въпреки че чули настоятелните молби на бога, изпратил от състрадание неговите приятели за храна при тях, не задоволили техните нужди. Разочаровани последователите на Кришна му разказали случилото се, при което той гръмко се засмял и казал:

“Сега отидете при любящите съпруги на тези Брамини и поискайте същото от тях. Те сигурно ще ви нахранят колкото ви сърце иска.”

На тези благочестиви жени младежите с уважение предали: “Поздрави на вас целомъдрени жени. На нас ни беше възложено от Бог Кришна да търсим храна за нашата прегладняла група.”

Веднага щом чули, че богът бил наблизо, давайки им възможност да задоволят глада на него и последователите му, жените на брамините събрали пищна храна в огромни съдове и като реките течейки към океана пламенно протегнали ръка на Кришна приветствайки го с добре дошъл през вратите на техните очи, настанявайки го в сърцата си. Кришна първо нахранил до насита неговите приятели и чак след това опитал ястията. По-късно, светците, припомняйки си тяхното несъстрадателно поведение, заскърбели:

“Уви, ние пренебрегнахме бога, който е приел формата на човешко същество.  Цялото наше знание, обети и чист живот са безполезни, защото поради нашата гордост, ние бяхме безсилни да разпознаем божественото в човешкото.” (Бхагавата Пурана: 10.23)

Този прост разказ има дълбок смисъл, будейки ни да осъзнаем, че ако сме достатъчно късметлии да имаме някой нуждаещ се на нашия праг, това е вероятно бог, който е слязъл да ни благослови. Така е казано:

“С госта идват всички богове. Ако гостът е почетен, също са и те; ако той си тръгне разочарован, те са разочаровани също.”  (Махабхарата: 14.92)

Знаменателно е, че думата използвана на Санскрит за гост е “атити”, тоест “тити” значейки среща и префикс “а” отричайки я. Следователно, този който идва неочаквано без уговорена среща е гостът възхвален тук:

“Атити (гост) е случай за рая, и всички богове са задоволени когато той е задоволен.”  (Махабхарата: 14.92)

Бхагавата Гита нарича такава спонтанна възможност да изпълниш задълженията си (случила се случайно и без усилие), пряка врата към небесата (2.32). Нашият опит в света е опит на взаимна зависимост, и ние не съществуваме като отделни елементи, а сме свързани един с друг също като многото нишки на плата. Хиндуистките и Будистки текстове излагат постройки, с които заслужаващи доверие представи на тази опитност могат да бъдат развити, осъзнавайки, че такава взаимна свързаност е не точно природата на тялото, а на по-дълбоко ниво, нивото на човешкия социален живот. Такъв светоглед включва не само гостоприемство, но и също бавно, но непоклатимо отглежда в нас идеала на отдаването като отказ на материални неща заради някой друг, и което е първата и необходима стъпка към Нирвана и Мокша.

В действителност, качеството на даване-непривързаност е един от добродетелите  усъвършенствани от Буда през дългата поредица животи на бодхисатва, преди крайната кулминация в Нирвана, след като той се е отказал от всякаква привързаност. Това е символизирано от жертвата на неговото собствено тяло когато той е нямал нищо друго да предложи на неочакван гост. В Джатака, Приказка 316, озаглавена “Шаша Джатака”, Буда е прероден като заек, и без да има възможност да предложи храна на Брамин пристигнал в дома, се опекъл във фурната. По-късно, разбира се, се оказало, че неговият гост е бог изпитвайки неговата решителност, твърдост и кураж. Подобно съобщение е дадено с историята на Крал Схиби в Джатака Мала, който раздавайки цялото си богатство, бил все още достатъчно чувствителен към малки насекоми кръжащи около него, и нанесъл няколко рани по тялото си за да нахрани тези комари. В друг разказ в същия текст, бодхисатва се хвърля пред тигрица, която, в противен случай била на прага да изяде своите малки тигърчета. Това не е единствения пример на Да-Бъдеш-Будда жертвайки физическото тяло отчасти или напълно, и многобройни разкази изобилстват в Будистката Каноническа литература илюстриращи тази тема.

В древната Самадхирая-Сутра, ученикът последовател на Буда, Ананда пита как бодхисатва може щастливо да понесе загубата на негови крайници или части от тялото и да не чувства болка когато се е осакатил за доброто на други. Буда обяснил, че прекомерното състрадание към човечеството и любовта на Будхи (духовното събуждане), поддържат и вдъхновяват бодхисатва към героизъм, също както човешките същества са склонни да се отдадат на чувствени наслади дори когато техните тела изгарят от треска. Преди да бъде толкова напреднал духовно за да извърши тези върховни саможертви, бодхисатва, в много негови животи преди да стане Буда, продължава да развива съвършенството (Парамита) на Дана (отдаване, непривързаност), преживявайки по-голямо удовлетворение в даване, отколкото тези, които получават. Когато действието на даване е така вътрешно присъщо, както и мъдро и далновидно, ставащо почти второ наше качество, дори първостепенна природа, тогава Кришна сравнява такова безкористно великодушие с вдъхновяващия живот на дърветата:

“Погледнете тези огромни благословени дървета, които живеят само за добруването на  други, изправяйки се лице в лице със свирепостта на бурни ветрове, тежки порои, горещина и сняг през цялото време докато ни защитават и предпазват от тях. Раждането на дърветата е най-благословенното в света, защото те допринасят безрезервно за доброто съществуване на всички същества. Също както никой нуждаещ се не се е връщал от къщата на милосърден човек, така се отнасят и тези дървета към потърсилите подслон от тях. Всичките техни многобройни части – листа, цветове, плодове, сенки, корени, кора, дърво и аромат, са полезни за други. Наистина, има много, които живеят на тази земя, но раждането е успешно само на тези, които, доколкото е възможно, чрез тяхното богатство, интелект, реч и живот, са отдадени в действие да допринесат благополучие на други.” (Бхагавата Пурана 10.22.32-35.)

Махабхарата ни моли да прегърнем дори някой възприеман като враг, когато той би пристигнал на нашия праг: “Дори ако нечий враг пристигне на прага, той трябва да бъде обслужен с уважение. Дървото не отдръпва неговата хладна сянка, дори от този, който е дошъл да го отсече.” (12.146.5)

Бодхичарияватара, класика в световна религиозна литература, съчинена от Монаха Шантидева, описва в стихотворна форма различни стъпки на бодхисатва (или този който има нужда само от едно въплъщение) по пътя към Буда. Бодхичарияватара определя бодхисатва като някой без привързаности към отделните индивиди, но който възприема всички същества с благосклонност като баща син. Има красив пасаж в Бхагавата Пурана приветстващ горепосочения идеал: “Човек има право само върху това богатство, което е достатъчно да уталожи неговия глад. Този, който предявява права върху излишъците е крадец и заслужава наказание. Човек трябва да се погрижи за зверовете, камилите, магаретата, маймуните, плъховете, пълзящите гадинки по земята, птиците и комарите като негови синове, и не трябва да ги изхвърля от къщата или полето, ако те влязат и започнат да ядат, защото наистина каква е разликата между тях и синовете му?” (7.14.8-9)

Бодхичарияватара описава дори в по-дълбока светлина, придаваща особено значение да се поставиш в положението на другите (пар-атма-паривартана), за да подпомогне себеотрицанието (анатман) и състраданието (каруна):

“Който желае избавление трябва да практикува висшата мистерия – сменяйки себе си с другия.” (8.120)

Управляван от този идеал, такова себеотрицателно даване не очаква нищо обратно да се върне. Това е може би само начин да кажеш благодаря на бог, който ни е създал всички равни. Според Кришна, да споделим нещо, искайки неговата цена е просто пазарене:

“Тези, които обичат само когато са обичани, цялото тяхно начинание е основано на себелюбие. То е само даване и вземане. То не е сливане на сърца, нито Дхарма. Тази любов е само за собствен интерес и нищо повече. Тези които показват обич дори към онези, които не отговарят на любовта им, са като родители, изпълнени с каруна. Тук лежи абсолютно чиста Дхарма”.  (Бхагавата Пурана 10.32.17-18).

(Дхарма-добродетел, “Свещен Закон”; регулиращ принцип в недиференцируемия чрез обикновената човешка сетивност поток на битието и диференцирано проявление на този принцип в битието на човека. Разбирането на Дхарма предполага неделимост, единство на двете значения. Като поддържащ хармонията закон на битието, дхармата обуславя целта на раждането, съществуването и смъртта на всеки индивид).

Също такова важно с действието на даване е отношението, чувството, с което е извършено дарението. Думата използвана за ритуално даряване на Санскрит е – “Дана”, чиито значения са споделяне, общуване, даване, плащане на дълг, възстановяване и добавяне, раздаване на милостиня, милосърдие, първата парамита (това, с чиято помощ се достига противоположния бряг, т.е. нирвана)! В Будистката етика също, целият фокус е върху психологическите аспекти на действието, върху намерението и проявата на воля (четана). Катаватху на Пали Канон излага следното: “Дана не е само акт на даване и подарък сам по себе си, но също така и умствено състояние на свобода.” Един епизод от историята на Цар Рантидева илюстрира това: Монархът раздал цялото си богатство, прекарал трудни дни и трябвало да преживее дори без вода в продължение на 48 дни. Както и да е, на сутринта на четиридесет и деветия ден, Цар Рантидева успял да сготви ориз с масло. Веднага щом семейството седнало да яде своята закуска, гост Брамин пристигнал, и семейството, разпознавайки Бог във всичко, го посрещнало с почитание и му дало част от храната. Преди те да могат да си вземат от останалата храна, друг странник, този път Шудра (каста на роби), почукал на тяхната врата. И на него с любов му била дадена порция храна. След него дошъл странник с кучета, молейки да бъде нахранен заедно с неговите хрътки. Домакинът покорно се поклонил пред бога пристигнал във формата на кучета и техния господар. Най-накрая на семейството останала само вода, която била поискана от изгарящ от жажда Чандала (прогонен или човек без каста), пазач на гробища. Цар Рантидева, виждайки дереджето на последния казал: “Аз не търся от Всемогъщия Бог някакви специални способности и сили. Аз бих предпочел да обитавам във всички същества и да понеса техните страдания, освобождавайки ги от техните мъки.  Предлагайки вода на този нещастен човек, моите жажда, изтощение, страдание и глад бяха уталожени”. По-късно, семейството било благословено с виждане (Даршан) на самия Бог, който възхвалил тяхната саможертва, която се състояла от всичко, което притежавали.

Или можеш да притежаваш само онова, с което си готов да се разделиш.

Подбор и превод: Мирослав Драгиев

Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Будистка общност в България